Икономизъм или пестиливостта на българина

Пестиливостта на българина е психически феномен, които съпътства целия му живот като на нация. Възниква въпрос: «От какво е предиз-викана тази пестеливост?». Всичко спечелено е следствие на непосилен труд. За него няма лесно спечелени пари. Така е от векове. Затова всичко се изразходва пестеливо — и продуктите, и парите, и покупките.

Българинът не се отличава с разточителство. Всички, които искат да натрупат капитали или да скътат «Бели пари за черни дни», спестяват ежедневно пара по пара. Системата на живота, морала и самообучението, научават Българина на пестеливост и лишения. Почти никога през живота си, той не прахосва пари за лукс и разкош. Затова пестеливостта у него може да се приравни с икономичността и ръка за ръка с практичността.

Не изхвърля продукти, дрехи и обувки. По този начин не можем да го обвиним в прахосничество, а да го поощрим в оползотворяване. Даже и обувки се пренаследяват от по-големи към по-малки, преправят се от по-старо към по-ново. По този начин се стига до търсене на практичното и изпозването на по-дълготрайни предмети за явната им употреба.

Българинът е привикнал да заделя и спестява винаги, за да е сигурен срещу непредвидими събития и свързаните с тях разходи. Пестеливостта понякога стига до крайност и прераства в скъперничество, което винаги е било предмет на насмешка, ирония и свеж хумор. Скъперникът винаги брои парите си до последната монета и ги скътава надълбоко.

Разисквайки тази черта от характера на Българина, не можем да не докоснем феномена – габровец, като олицетворение, върха на пестеливостта, преминаваща в стиснатост и скъперничество в народопсихологията на Българина. Винаги трябва да се разграничава неговата изключителна пестеливост, която сама по себе си има похвално значение, след като децата се учат на това. Но за разлика от нея стисността се осмива. Всъщност, «скъперничеството на габровеца не е габровско» [8: с.206]. Или както пише в своята книга «Бит и душевност на нашия народ» И. Хаджийски, то е последица от географско положение на града. Намира се сред планина и липсва обработваема земя, както и отсъствието на условия за развитието на скотовъдството. Принудени да купуват всичко, габровци намират упование единствено в парите, издигайки ги до «сила на силите». Оттук студената им счетоводна логика прозира във всичките им взаимоотношения.

В умотворенията на габровци се съдържа дълбока мъдрост и поука: «Не харчи пари без сметка и без лична полза!», «Евтино купувай, скъпо продавай!». В тези икономически отношения се набърква и приятелството между хората: «Чисти сметки — добри приятели!», «Никакви съдружия! Всеки да си знае сам сметката!». Габровецът е научен да разчита на другите и предпочита сам да си върши работата: «На вълка вратът му е як, защото сам си върши работата!», «Орташката кобила и кучетата не я ядат» [8: с.206]. Не би трябвало това да е личностно покритие, с което габровецът забулва истинското си материално благополучие. Той следва правилото: «Да заделя по нещо за черни дни». Ако се направи опит за разграничаване на тези две основни качества, може да се достигне до извода, че тяхното приложение днес, в дейността на рекламистите може да се осъвремени в тази посока, в която рекламата ще се опита да осъществи своята цел.

На какво може да заложи рекламата, възползвайки се от това ценно качество на Българина, склоност към пестеливост? Това са няколко неща:

Първо, на многофункционалността на даден продукт, на неговата икономичност, на пестеливото му изразходване. Чрез него се правят икономии на ресурси, електроенергия, въглища (напр. кола, която харчи малко бензин; пералня която има икономичен режим по отношение на ток, вода, препарати; електрически крушки, които са енергоспестяващи; и др.).

На второ място може да се наблегне на физическите качества на продукта. Например на икономичност и удобство по отношение на заемания обем място иудобна форма, преносимост, практична опаковка. В списание «Нови стоки и реклама» от 1981 г. се посочва интересен пример за реклама, наблягаща на многофункционалността на опаковката от началото на миналия век във връзка с очакването на Халеевата комета: «Гответе се да посрещнете Халеевата комета! Ако си набавите от Л. Жеков зехтиниеви бурета и се скриете в тях при дохождането на кометата, то ще бъдете сигурни за живота си. И след това всяко буре може прекрасно да се употребява за сирене, туршии, зеле и пр.» (сп. «Нови стоки и реклама», 1981 бр.3).

И на края, но не на последно място, се явява цената. В едни случаи това ще е равенство между цена и най-доброто качество от даден продукт. Ние го искаме да се предлага на тази цена. След това, за случая пакет със същото запазено качество и количество заплащаме по-малко, или пък ни се предлага възможността да се сдобием с нещо повече на същата цена.

Дали Потребителят ще избере високото качество или ще предпочете ниската цена? Може би ще се опита да се придържа към древната максима «Не съм толкова богат, за да купувам евтино!». Именно на това трябва да си отговорят тези, които работят над рекламния апел. Как да накарат практич-ния и хитър българин да бъде убеден в достойнствата на предлагания продукт и в това, че дадената цена съответства на качеството? Всепризнато правило е, че трябва да се заложи на особеностите от народопсихологията на Българина.

Много са рекламите, които залагат преди всичко на цената. В самата нея се казва, че се правят отстъпки за количеството. Те предлагат възможност за уж безплатна реклама: «Вие печелите!». Подобен вид реклами се отпечатват на луксозна хартия. Изпраща се персонално по пощата, уж лично препоръчана, понякога придружена с ръкописен текст и с подписа на президента.